Валентина Радинска бе отличена с наградата за принос в българската поезия на литературна академия "Иван Давидков"
Литературна академия "Иван Давидков" връчи вчера в столичната галерия "ФотоСинтезис" втората си годишна награда за принос в българската поезия на поетесата Валентина Радинска, съобщиха от екипа на академията. Годишната награда на литературна академия "Иван Давидков" бе връчена от Румен Леонидов - първият й лауреат от 2023 г. Наградата представлява плакет по проект на проф. Кирил Гогов и почетна грамота и се връчва всяка година в дните около рождения ден на Иван Давидков - 9 март. На събитието беше представено и третото издание на повестта на Иван Давидков „Далечните бродове“ с 57 уникални архивни фотографии на хора и събития, описани в книгата. Валентина Радинска е родена в Сливен. Следва две години българска филология в СУ “Климент Охридски”, след което учи в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Работила е като журналист във вестник “Народна младеж”, 12 години като редактор в Студия за игрални филми “Бояна”, през 1992-1994 г. завежда отдел “Цивилизации” във вестник “Континент”, била е главен редактор на сп. “Европа 2001”. От 1996 до 2008 г. води спецкурс по творческо писане и магистърски семинар по същата специалност в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на дванайсет книги със стихове: “Към мен върви човек” (“Народна младеж”, 1977); “Нощна книга” ( “Хр. Г. Данов” 1983); “Не” ( “Георги Бакалов” 1988); “Чистилище” (ИК “Няголова” 1992); “Всичко” (ИК “Иван Вазов” 1995); “Поне” (ИК “Хемус” 2001), “Дъждовете” ( ИК“Захарий Стоянов”, 2009); “Употреба на Свободата” (ИК “Захарий Стоянов”, 2013) “Времена. Избрано” (ИК “Захарий Стоянов”, 2013), “Уроци по мълчание” (ИК “Захарий Стоянов”, 2016), „Защото е студено” (ИК „Захарий Стоянов”, 2019), и „Премълчаване на зимата” (Симолини-94”, 2020). Автор е и на литературно-критическото изследване “Димчо Дебелянов и Повелителя на вълците” (1997, 2012), за което получава наградата за критика на вестник “Век 21”, както и на антологията “Българската поезия след Втората световна война” (изд. “Слово”, 2000) През 1998 г. й е присъдена националната наградата “Мара Белчева” за цялостно поетично творчество. Превеждала е стихове на А.С. Пушкин, Инокентий Аненски, Марина Цветаева, Анна Ахматова, Белла Ахмадулина, Юнна Мориц, и др. За преводите си на поезията на голямата руска поетеса Марина Цветаева, Валентина Радинска е носител на Съюзната награда на Съюза на преводачите в България за 1992 г. Носител е на наградата “Блага Димитрова” за документалния роман “Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо” (издателство “Ентусиаст”), посветен на големия български режисьор, чиято съпруга бе Валентина Радинска. През 2015 г. получава националната награда за поезия “Теодор Траянов”, а през септември 2017 г. – наградата за цялостно творчество и принос към българската литература “Изворът на Белоногата”.Член е на Сдружението на българските писатели, на българския ПЕН-клуб и на Литературен кръг “Смисъл”. Нейни стихове са превеждани на всички европейски езици, и са включени в пет англоезични антологии, издадени в САЩ, Канада и Англия. Както информирахме, академията беше основана през 2022 г. Сред учредителите й са Бойко Ламбовски, Кирил Кадийски, Калин Донков, проф. Цветан Теофанов, проф. Кирил Гогов, проф. Людмил Димитров, Борислав Давидков – издател и син на Иван Давидков. Целта на академия „Иван Давидков“ е да откроява и награждава творци „със свой глас и творческа самобитност, с убедителна чувствителност, проявяващи морален и нравствен стоицизъм и полагащи усилия за съхраняването и обогатяването на българския език, следвайки високите естетически критерии на своя патрон“, уточняват създателите на академията. Идеята за основаването на академия „Иван Давидков“ е на неговия син Борислав Давидков. Иван Давидков (1926-1990) е роден в монтанското село Живовци. Учи в Берковица и град Фердинанд (днес Монтана), а по-късно завършва славянска филология в Софийския университет. Автор е на десетки стихосбирки, включително за деца и юноши, на сборници с лирика и есеистика, както и на романи. През 1958-1959 г. е в Украйна и Беларус по линия на културна спогодба, изучава украински и беларуски език и се запознава с видни представители на украинската и беларуската литература. Превежда произведения предимно на украински и беларуски творци: Володимир Сосюра, Ярослав Смеляков, Михаил Дудин, Самуил Маршак, Платон Воронко и др. Изявява се и като живописец. Негови платна са излагани на изложби във Варна, Монтана, София.
|
|
На бюрото
Лалка Павлова с ново литературно пътешествие в три нови книги
Днес в столицата ще се състои премиерата на три нови книги на известната поетеса и литературен критик Лалка Павлова. Събитието ще се проведе в галерия книжарница „София-прес“ и е насрочено за 17.30 часа, съобщават от Съюза на българските писатели ( ...
Валери Генков
|
На бюрото
Историята на Паоло и Франческа да Римини: любов и трагедия в замъка Градара
Историята на Паоло и Франческа, разказана в Песен V на "Ад" от Данте Алигиери, е една от най-красивите и трогателни не само в "Божествена комедия", но и в световната литература. Данте ги поставя във втория кръг на ада, сред луксозните, осъдени да бъдат вечно р ...
Ангелина Липчева
|
Десислава Бошнакова вдъхва надежда с новата си книга „НеДа“
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Иво Сиромахов разказва как Васил Левски и Христо Ботев са променили живота му
Иво Сиромахов, ще представи новата си книга "Моите вдъхновители" в Художествена галерия "Станислав Доспевски". Събитието, което обещава да бъде интригуващо и вдъхновяващо, ще бъде водено от Илия Михайлов, който е не само писател, но и учител.
В "Моите вдъхнов ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Подиум на писателя
Тийнейджърството е предизвикателство, но родителството може да бъде опора
В Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“ в Бургас ще се проведе серия от образователни лекции, насочени към родителите на юноши. Инициативата, озаглавена „Родителство с увереност – подкрепа за тийнейджъри“, е организирана от Общин ...
Ангелина Липчева
|
Авторът и перото
Археологът, звездите и бронзовата карта: Вдъхновенията на Глен Купър
В централна Турция, в долината на любовта, се намира древният подземен град Деринкую, който мнозина наричат "осмото чудо на света". Тази мистериозна комбинация привлича вниманието на читателите, независимо дали са запалени по историята и археологията, или прос ...
Валери Генков
|
Литературен обзор
Любомир Йорданов разказва за колоритните образи на Северозапада в новата си книга
Добрина Маркова
|
Авторът и перото
Книги вместо украса: Вълшебството на "Книгозаглавие" за Коледа
Валери Генков
|
В навечерието на Коледа, представете си свят, в който книгите заменят традиционните украси. Тази идея, която е мечта на всеки запален читател, става реалност благодарение на Фондация Арнолдо и Алберто Мондодори. За втора поредна година те организират инсталацията "Книгозаглавие", която печели признание за най-впечатляващото оформление, особено сред любителите на литературата. Инсталацията ще бъде ...
|
Авторът и перото
Христо Пимпирев: Антарктида е континентът на бъдещето
Валери Генков
|
|
12:58 ч. / 12.03.2024
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 3081 |
|
Литературна академия "Иван Давидков" връчи вчера в столичната галерия "ФотоСинтезис" втората си годишна награда за принос в българската поезия на поетесата Валентина Радинска, съобщиха от екипа на академията.
Годишната награда на литературна академия "Иван Давидков" бе връчена от Румен Леонидов - първият й лауреат от 2023 г. Наградата представлява плакет по проект на проф. Кирил Гогов и почетна грамота и се връчва всяка година в дните около рождения ден на Иван Давидков - 9 март.
На събитието беше представено и третото издание на повестта на Иван Давидков „Далечните бродове“ с 57 уникални архивни фотографии на хора и събития, описани в книгата.
Валентина Радинска е родена в Сливен. Следва две години българска филология в СУ “Климент Охридски”, след което учи в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Работила е като журналист във вестник “Народна младеж”, 12 години като редактор в Студия за игрални филми “Бояна”, през 1992-1994 г. завежда отдел “Цивилизации” във вестник “Континент”, била е главен редактор на сп. “Европа 2001”. От 1996 до 2008 г. води спецкурс по творческо писане и магистърски семинар по същата специалност в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на дванайсет книги със стихове: “Към мен върви човек” (“Народна младеж”, 1977); “Нощна книга” ( “Хр. Г. Данов” 1983); “Не” ( “Георги Бакалов” 1988); “Чистилище” (ИК “Няголова” 1992); “Всичко” (ИК “Иван Вазов” 1995); “Поне” (ИК “Хемус” 2001), “Дъждовете” ( ИК“Захарий Стоянов”, 2009); “Употреба на Свободата” (ИК “Захарий Стоянов”, 2013) “Времена. Избрано” (ИК “Захарий Стоянов”, 2013), “Уроци по мълчание” (ИК “Захарий Стоянов”, 2016), „Защото е студено” (ИК „Захарий Стоянов”, 2019), и „Премълчаване на зимата” (Симолини-94”, 2020). Автор е и на литературно-критическото изследване “Димчо Дебелянов и Повелителя на вълците” (1997, 2012), за което получава наградата за критика на вестник “Век 21”, както и на антологията “Българската поезия след Втората световна война” (изд. “Слово”, 2000) През 1998 г. й е присъдена националната наградата “Мара Белчева” за цялостно поетично творчество. Превеждала е стихове на А.С. Пушкин, Инокентий Аненски, Марина Цветаева, Анна Ахматова, Белла Ахмадулина, Юнна Мориц, и др. За преводите си на поезията на голямата руска поетеса Марина Цветаева, Валентина Радинска е носител на Съюзната награда на Съюза на преводачите в България за 1992 г. Носител е на наградата “Блага Димитрова” за документалния роман “Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо” (издателство “Ентусиаст”), посветен на големия български режисьор, чиято съпруга бе Валентина Радинска. През 2015 г. получава националната награда за поезия “Теодор Траянов”, а през септември 2017 г. – наградата за цялостно творчество и принос към българската литература “Изворът на Белоногата”.Член е на Сдружението на българските писатели, на българския ПЕН-клуб и на Литературен кръг “Смисъл”. Нейни стихове са превеждани на всички европейски езици, и са включени в пет англоезични антологии, издадени в САЩ, Канада и Англия.
Както информирахме, академията беше основана през 2022 г. Сред учредителите й са Бойко Ламбовски, Кирил Кадийски, Калин Донков, проф. Цветан Теофанов, проф. Кирил Гогов, проф. Людмил Димитров, Борислав Давидков – издател и син на Иван Давидков. Целта на академия „Иван Давидков“ е да откроява и награждава творци „със свой глас и творческа самобитност, с убедителна чувствителност, проявяващи морален и нравствен стоицизъм и полагащи усилия за съхраняването и обогатяването на българския език, следвайки високите естетически критерии на своя патрон“, уточняват създателите на академията. Идеята за основаването на академия „Иван Давидков“ е на неговия син Борислав Давидков.
Иван Давидков (1926-1990) е роден в монтанското село Живовци. Учи в Берковица и град Фердинанд (днес Монтана), а по-късно завършва славянска филология в Софийския университет. Автор е на десетки стихосбирки, включително за деца и юноши, на сборници с лирика и есеистика, както и на романи. През 1958-1959 г. е в Украйна и Беларус по линия на културна спогодба, изучава украински и беларуски език и се запознава с видни представители на украинската и беларуската литература. Превежда произведения предимно на украински и беларуски творци: Володимир Сосюра, Ярослав Смеляков, Михаил Дудин, Самуил Маршак, Платон Воронко и др. Изявява се и като живописец. Негови платна са излагани на изложби във Варна, Монтана, София.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Плантации и екологична справедливост: Проектът The Descendants на Джо и Джой Банър
В последните години темата за публичните пространства и тяхната роля във формирането на общественото разбиране за историята е по-актуална от всякога. В контекста на разговорите за паметниците и техните значения, проектът The Descendants Project на Джо и Джой ...
|
Избрано
Касиел Ноа Ашер: Иван Станев остава без аналог в българската култура
На 2 декември в столицата ще се проведе премиерата на новото представление „Избитите обитатели. Из тетрадките на един закъснял модернист“. Събитието ще се състои в пространството на „Топлоцентрала“, а организаторите обещават едно ...
|
Литературната сцена през 2025 година: Разнообразие от гласове и преживявания
|
Ако сте поропуснали
Марина Мараца подчертава, че независимостта на жените е ключова за предотвратяване на насилието
На 25 ноември се отбелязва Международният ден за премахване на насилието срещу жените, който е установен от Общото събрание на ООН през 1999 година. Целта на този ден е да се повиши обществената осведоменост и да се насърчат конкретни действия за борба с ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |